蓝色爱好者的朝圣之旅 这些城市重燃你动力
| Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
Водещи принципи:
Препоръки за съдържанието:
Препоръки за редактиране:
 | Съдържанието накратко: Избраните статии са лицето на Уикипедия |
Какво са и какво не са избраните статии
Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 157 избрани статии от общо 305 197 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.
Да
- Избраните статии са ?лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
- Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
- Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.
- Всеки редактор може да допринася към избраните статии, но всяка статия трябва да е лесна за четене и с разумна дължина.
- Избраните статии в Уикипедия спазват препоръките за стил и форматиране.
НЕ
- Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
- Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
- Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
- Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.
Уикипедия има специален портал ?Избрани статии“, който изглежда така :
|
Актуални избрани статии |
 По?пово е град в Североизточна България. Намира се в Област Търговище и е втори по големина в областта след Търговище. Градът е административен център на община Попово. Град Попово е разположен амфитеатрално по дължината на Поповска река (наричана още Поповски Лом и Калакоч дере) върху двата срещуположни хълма и в самата долина. В близкото минало, преди извършването на корекциите на трасето на железопътната линия София—Варна, тя преминава непосредствено в покрайнините на града. Попово граничи със землищата на селата Гагово, Зараево, Кардам, Медовина и Паламарца. Северната част от града е построена върху дебели пластове от чакъл и пясък, а надълбоко в почвата се намират животински останки от терциера. В по-далечното минало градът се е делял на няколко махали, границите на които днес са напълно размити: Бакал Николовите, Балканджийската махала, Горната махала, Гьочоолу малеси, Долната махала, Каракачан малеси, Портакал малеси, Събкоолу малеси, Чаршията и Черкезката махала. В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра), който е и третата по височина точка в Дунавската равнина. Вижте още ? |
 Обсадата на Солун от 1422 до 1430 година е военен сблъсък между Османската империя, под ръководството на султан Мурад II, с Византийската империя, а от 1423 година с Венецианската република за контрола на македонския град Солун. Османците превземат града и той остава в османски ръце през следващите пет века до 1912 година, когато е анексиран от Кралство Гърция. Солун е под османски контрол от 1387 до 1403 година, но след битката при Анкара византийското управление е възстановено. В 1422 година, след като византийците подкрепят претендента за османския престол Мустафа Челеби, Мурад II атакува Солун. Неспособен да осигури хора и ресурси за отбраната на града, през септември 1423 година неговият владетел Андроник Палеолог го предава на Венецианската република. Венецианците се опитват да убедят султана да признае тяхното владение на града, но не успяват, тъй като Мурад смята града за свой. Това води до османска блокада на Солун и периодични директни атаки срещу града. На практика обаче конфликтът се състои предимно от поредица от набези на двете страни срещу териториите на противника на Балканите и островите в Бяло море. Венецианците многократно се опитват да окажат натиск, като блокират преминаването на Дарданелите при Галиполи, но с малък успех. Блокадата бързо докарва жителите почти до гладна смърт и кара мнозина да избягат от града. Ограниченията, наложени на жителите от обсадата, неспособността на Венеция да снабдява и защитава добре града, нарушенията на местните обичаи и необузданата алчност на венецианските служители, водят до формирането в Солун на партия за предаването на града на османците, която печели подкрепа сред жителите. Митрополит Симеон Солунски насърчава паството си към съпротива срещу османците. Въпреки това към 1426 година, когато неспособността на Венеция да наложи мир според своите условия става видима, мнозинството от местното население започва да предпочита да се предаде, за да избегне грабежа, който би придружил насилственото завладяване. Усилията на Венеция да намери съюзници срещу османците също се провалят, тъй като другите владетели в района или следват своя собствена политика, или са противници на венецианците, или са победени от османците. Вижте още ? |
